26 февр. 2014 г., 21:49

Нелогичност

1.1K 1 11

Потърсих логиката в любовта

(навярно лудост ме обзема) -

защо изправя разум и душа

в неравна битка, предрешена,

 

в която бие разумът отбой,

а чувства крехки триумфират,

и съвършени качества безброй

по чуден начин се събират

 

в наглед съвсем обикновен човек?

Защо в очите ни се отразява

на пролетния цвят триумфа мек,

а пък сърцето се спасява

 

от ежедневния побъркващ стрес

на някой в ласкавите длани,

как плавно вчера преминава в днес,

а днес прелива с вечността ни?

 

И ясно е, че няма в любовта

наченки даже на логичност

(и не откривам топлата вода).

Но неразумно те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...