26 февр. 2014 г., 21:49

Нелогичност

1.1K 1 11

Потърсих логиката в любовта

(навярно лудост ме обзема) -

защо изправя разум и душа

в неравна битка, предрешена,

 

в която бие разумът отбой,

а чувства крехки триумфират,

и съвършени качества безброй

по чуден начин се събират

 

в наглед съвсем обикновен човек?

Защо в очите ни се отразява

на пролетния цвят триумфа мек,

а пък сърцето се спасява

 

от ежедневния побъркващ стрес

на някой в ласкавите длани,

как плавно вчера преминава в днес,

а днес прелива с вечността ни?

 

И ясно е, че няма в любовта

наченки даже на логичност

(и не откривам топлата вода).

Но неразумно те обичам!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Таня Донова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...