26 feb 2014, 21:49

Нелогичност

  Poesía
1.1K 1 11

Потърсих логиката в любовта

(навярно лудост ме обзема) -

защо изправя разум и душа

в неравна битка, предрешена,

 

в която бие разумът отбой,

а чувства крехки триумфират,

и съвършени качества безброй

по чуден начин се събират

 

в наглед съвсем обикновен човек?

Защо в очите ни се отразява

на пролетния цвят триумфа мек,

а пък сърцето се спасява

 

от ежедневния побъркващ стрес

на някой в ласкавите длани,

как плавно вчера преминава в днес,

а днес прелива с вечността ни?

 

И ясно е, че няма в любовта

наченки даже на логичност

(и не откривам топлата вода).

Но неразумно те обичам!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Донова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...