Потърсих логиката в любовта
(навярно лудост ме обзема) -
защо изправя разум и душа
в неравна битка, предрешена,
в която бие разумът отбой,
а чувства крехки триумфират,
и съвършени качества безброй
по чуден начин се събират
в наглед съвсем обикновен човек?
Защо в очите ни се отразява
на пролетния цвят триумфа мек,
а пък сърцето се спасява ...