Нелогичност
Потърсих логиката в любовта
(навярно лудост ме обзема) -
защо изправя разум и душа
в неравна битка, предрешена,
в която бие разумът отбой,
а чувства крехки триумфират,
и съвършени качества безброй
по чуден начин се събират
в наглед съвсем обикновен човек?
Защо в очите ни се отразява
на пролетния цвят триумфа мек,
а пък сърцето се спасява
от ежедневния побъркващ стрес
на някой в ласкавите длани,
как плавно вчера преминава в днес,
а днес прелива с вечността ни?
И ясно е, че няма в любовта
наченки даже на логичност
(и не откривам топлата вода).
Но неразумно те обичам!
© Таня Донова All rights reserved.
