Нелогичност

Потърсих логиката в любовта

(навярно лудост ме обзема) -

защо изправя разум и душа

в неравна битка, предрешена,

в която бие разумът отбой,

а чувства крехки триумфират,

и съвършени качества безброй

по чуден начин се събират

в наглед съвсем обикновен човек?

Защо в очите ни се отразява

на пролетния цвят триумфа мек,

а пък сърцето се спасява

от ежедневния побъркващ стрес

на някой в ласкавите длани,

как плавно вчера преминава в днес,

а днес прелива с вечността ни?

И ясно е, че няма в любовта

наченки даже на логичност

(и не откривам топлата вода).

Но неразумно те обичам!