Немирно облаче

Поэзия » Любовная

1.1K 10 17

Мълчаха птиците...

с предчувствие за тъжна есен.

Небето пребледня

от взора на тъгата им.

Вместо сълза...

заромоля дъждец,

почти беззвучно-есенно.

Потрепна хладнина.

И вик... сподавен в тишината.

Заглъхна и смехът

с последните лъчи на лятото.

Остана само диря -

слънчева и топла.

И сякаш ме понесе

с повея на вятъра

немирно облаче,

прегърнало ме с обич.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Руми, стопли и моите думички и мисли. Слънчеви усмивки!

2018-10-31T09:51:01+02:00
rumbic (Руми)

Звучи малко тъжно и носталгично, а всъщност е толкова стоплящо! Поздравявам те, Доче! Прекрасно е!

2018-10-29T10:24:46+02:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Благодаря ти, Гавраиле! Хубаво е да усещаме топлината на стъпките.

2018-10-19T23:30:47+03:00
Gavrail45 (Гавраил Йосифов)

Романтично с привкус на носталгия,която оставя следа в душите ни.
Харесах!

2018-10-19T22:39:26+03:00
DochkaGeorgieva (Дочка Г)

Еси, радвам се, че се сгуши в моето стихче.

2018-10-19T10:50:44+03:00