Oct 18, 2018, 3:50 PM

Немирно облаче

  Poetry » Love
1.1K 10 17

Мълчаха птиците...

с предчувствие за тъжна есен.

Небето пребледня

от взора на тъгата им.             

Вместо сълза...

заромоля дъждец,

почти беззвучно-есенно.

Потрепна  хладнина.

И вик... сподавен в тишината.

 

Заглъхна и смехът

с последните лъчи на лятото. 

Остана само диря -

слънчева и топла.

И сякаш ме понесе

с повея на вятъра

немирно облаче,

прегърнало ме с обич.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Дочка Г All rights reserved.

Comments

Comments

  • Руми, стопли и моите думички и мисли. Слънчеви усмивки!
  • Звучи малко тъжно и носталгично, а всъщност е толкова стоплящо! Поздравявам те, Доче! Прекрасно е!
  • Благодаря ти, Гавраиле! Хубаво е да усещаме топлината на стъпките.
  • Романтично с привкус на носталгия,която оставя следа в душите ни.
    Харесах!
  • Еси, радвам се, че се сгуши в моето стихче.

Editor's choice

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....