Немирно облаче
Мълчаха птиците...
с предчувствие за тъжна есен.
Небето пребледня
от взора на тъгата им.
Вместо сълза...
заромоля дъждец,
почти беззвучно-есенно.
Потрепна хладнина.
И вик... сподавен в тишината.
Заглъхна и смехът
с последните лъчи на лятото.
Остана само диря -
слънчева и топла.
И сякаш ме понесе
с повея на вятъра
немирно облаче,
прегърнало ме с обич.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Дочка Г Всички права запазени
