15 мая 2007 г., 10:10

Немога да заспя

1.3K 0 1

Лежа си сам в огромното легло
в непрогледна тъмнина, очите търсят само теб,
ръцете ми протегнати желаят да се слеем във едно,
да те прегърна и от радост да заплача като мъничко дете.


Мислите ми реят се високо,
а аз опитвам да ги стигна, но уви,
къде си ти, момиче синеоко,
ела и погледни ме с тези синички звезди.


Със теб съм! Да! Зная аз това,
че ти си тъй далече, тъй желана синева,
напук на всичките слепци за твойта красота
ще те накарам да се чувстваш като истинска жена.


Затварям пак очи,
ала сънят така и не пристига,
в мислите си галя твоите коси,
а гласът ти по-сладък от на чучулига.


Но последен опит правя и успявам да заспя
и знам - ще те намеря във съня си изморен,
ще опитам пак в прегръдките си да те уловя
и щом те видя пак, ще бъда умилен...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Петър Адамов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Пожелавам ти скоро да се напълни това празно легло!
    Да има много дечица по него и да не те оставят много да спиш!
    Поздрави, Петьо!

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...