Лежа си сам в огромното легло
в непрогледна тъмнина, очите търсят само теб,
ръцете ми протегнати желаят да се слеем във едно,
да те прегърна и от радост да заплача като мъничко дете.

Мислите ми реят се високо,
а аз опитвам да ги стигна, но уви,
къде си ти, момиче синеоко,
ела и погледни ме с тези синички звезди.

Със теб съм! Да! Зная аз това,
че ти си тъй далече, тъй желана синева,
напук на всичките слепци за твойта красота
ще те накарам да се чувстваш като истинска жена.

Затварям пак очи,
ала сънят така и не пристига,
в мислите си галя твоите коси,
а гласът ти по-сладък от на чучулига.

Но последен опит правя и успявам да заспя
и знам - ще те намеря във съня си изморен,
ще опитам пак в прегръдките си да те уловя
и щом те видя пак, ще бъда умилен...