Студ, глад, мизерия!
Кучето, привързано с луканка,
скача, вика и се вайка.
А пък малката писанка, глезлата му - глезоранка,
си играе със таранка.
На мегдана се хоро извило,
всичко живо се напило.
Върху скрежната земя вдига се голяма патарма.
Вълкът върти чеверме и налива се с розе.
Язовецът от баира търкаля бъчвите със бира.
Олелия, олелия - ах, каква е немотия!
На голямата софра сладко пуши се трева.
Заекът, налапал пура, бистри родната култура.
А до него косът диригент сладко сърба си абсент.
Хитрата лисана пак е изпаднала в нирвана.
Лакомо мечокът чер с шепи храни се с хайвер.
Ох, каква е мъчнотия, немотия, немотия!
© Смач Все права защищены