Немотия

      Студ, глад, мизерия!

Кучето, привързано с луканка,

скача, вика и се вайка.

А пък малката писанка, глезлата му - глезоранка,      

си играе със таранка.

На мегдана се хоро извило,

всичко живо се напило.

Върху скрежната земя вдига се голяма патарма.

Вълкът върти чеверме и налива се с розе.

Язовецът от баира търкаля бъчвите със бира.

Олелия, олелия - ах, каква е немотия!

На голямата софра сладко пуши се трева.

Заекът, налапал пура, бистри родната култура.

А до него косът диригент сладко сърба си абсент.

Хитрата лисана пак е изпаднала в нирвана.

Лакомо мечокът чер с шепи храни се с хайвер.

Ох, каква е мъчнотия, немотия, немотия!