1 апр. 2008 г., 22:23

Ненаситник 

  Поэзия » Любовная
734 0 8
Сълзите ми не капят,
те вече не обливат
раменете ми,
затова си жаден.
Косите ми се стелят,
те вече се извиват
по гърдите ми,
затова отново гладен,
ти ме търсиш, изтощен.
Отново гледам към небето
със слънчева усмивка, оцеляла.
За любовта готово е сърцето,
затова ме дириш натъжен.
Готов си да ме върнеш в ада,
да срутиш красотата
на възкръсналия ден,
да ми вземеш мислите, душата
и да си тръгнеш пак -
наситен, пременен...

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??