Ненаситник
Сълзите ми не капят,
те вече не обливат
раменете ми,
затова си жаден.
Косите ми се стелят,
те вече се извиват
по гърдите ми,
затова отново гладен,
ти ме търсиш, изтощен.
Отново гледам към небето
със слънчева усмивка, оцеляла.
За любовта готово е сърцето,
затова ме дириш натъжен.
Готов си да ме върнеш в ада,
да срутиш красотата
на възкръсналия ден,
да ми вземеш мислите, душата
и да си тръгнеш пак -
наситен, пременен...
те вече не обливат
раменете ми,
затова си жаден.
Косите ми се стелят,
те вече се извиват
по гърдите ми,
затова отново гладен,
ти ме търсиш, изтощен.
Отново гледам към небето
със слънчева усмивка, оцеляла.
За любовта готово е сърцето,
затова ме дириш натъжен.
Готов си да ме върнеш в ада,
да срутиш красотата
на възкръсналия ден,
да ми вземеш мислите, душата
и да си тръгнеш пак -
наситен, пременен...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Теодора Драгиева Все права защищены
