Apr 1, 2008, 10:23 PM

Ненаситник 

  Poetry » Love
733 0 8
Сълзите ми не капят,
те вече не обливат
раменете ми,
затова си жаден.
Косите ми се стелят,
те вече се извиват
по гърдите ми,
затова отново гладен,
ти ме търсиш, изтощен.
Отново гледам към небето
със слънчева усмивка, оцеляла.
За любовта готово е сърцето,
затова ме дириш натъжен.
Готов си да ме върнеш в ада,
да срутиш красотата
на възкръсналия ден,
да ми вземеш мислите, душата
и да си тръгнеш пак -
наситен, пременен...

© Теодора Драгиева All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??