Ненаситник

1 abr 2008, 22:23

Poesía » De amor

732 0 8

Сълзите ми не капят,
те вече не обливат
раменете ми,
затова си жаден.
Косите ми се стелят,
те вече се извиват
по гърдите ми,
затова отново гладен,
ти ме търсиш, изтощен.
Отново гледам към небето
със слънчева усмивка, оцеляла.
За любовта готово е сърцето,
затова ме дириш натъжен.
Готов си да ме върнеш в ада,
да срутиш красотата
на възкръсналия ден,
да ми вземеш мислите, душата
и да си тръгнеш пак -
наситен, пременен...

Свързани произведения

Comentarios

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

the_r0se (Теодора Драгиева)

2008-05-19T00:58:16+03:00

Радвам се,че ви хареса!Благодаря за думите!
s7r (Валери Шуманов)

2008-05-11T09:28:51+03:00

"да ми вземеш мислите, душата
и да си тръгнеш пак -
наситен, пременен..."

Не му ги давай де, нека стои гладен... Хубаво стихотворение.
lips_of_angels (Ем)

2008-04-02T09:08:54+03:00

Много хубав стих!Хареса ми!поздрав!
EMPEROR (Валентин Илиев)

2008-04-02T09:06:59+03:00

Хубаво е.
natiii (Наташа Басарова)

2008-04-02T06:02:59+03:00

Много хубав стих!Поздрав,Теодора!
tiha_chest (Марина Стоянова)

2008-04-02T00:18:57+03:00

Хубав стих, но не му се давай! Бъди силна винаги и много усмихната днес! Прегръщам те...
Люска (Люска Петрова)

2008-04-01T23:16:59+03:00

Когато някой ти вземе нещо- какво ти дава? Вълнуващо стихотворение. Много ми хареса.
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-04-01T22:45:36+03:00

натъжи ме...Това, което не те убива
те прави по силна...във Възкръсналия ден.
с обич, Теодора. Много хубав стих!