the_r0se (Теодора Драгиева)
178 660
1.04.2008 г., 22:23 ч.

Ненаситник 

  Поезия » Любовна
700 0 8
Сълзите ми не капят,
те вече не обливат
раменете ми,
затова си жаден.
Косите ми се стелят,
те вече се извиват
по гърдите ми,
затова отново гладен,
ти ме търсиш, изтощен.
Отново гледам към небето
със слънчева усмивка, оцеляла.
За любовта готово е сърцето,
затова ме дириш натъжен.
Готов си да ме върнеш в ада,
да срутиш красотата
на възкръсналия ден,
да ми вземеш мислите, душата
и да си тръгнеш пак -
наситен, пременен...

© Теодора Драгиева Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??