4 нояб. 2006 г., 02:02  

Ненаточените ножове

757 0 1

В съседката ми

нощен гост пристигна –

дъщеричката и спи...

На масата свещи горят,

лицето и в усмивка грее,

а по стъклото капе,

мокър първи сняг.

 

В две чаши вино се налива –

разлива се кристален звън,

а в тишината новата посуда

лицата отразява меко,

преливащи от нежност

и възбуда.

 

Той, ризата си

пооправя непохватно

в очакващо мълчание смутен,

а тя с въздишка не на място,

отронва,

че ножовете са тъпи

и че в квартирата е тясно.

 

Той  мъж разведен е, отдавна

и тя разведена, от време...

Какво ли има тук, неясно?

Какво ли чакат?

Вината не е тяхна –

нищо, че е тясно.

 

Той, горд е –

вижда се...

Кого да обвиняваш?

Изглежда твърд

с характер точен.

Но, Господ му е съдия –

нали е мъж...

Седи спокойно,

като непорочен.

 

Навън дърветата

извиват голи клони,

а дъщеричката израства,

по малко

с всеки минал ден –

дали и тя

с ножове  ненаточени,

тъй ще въздъхва,

пред смутен ерген?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Бостан Бостанджиев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...