Ненужна...
Едно време пееха братя Аргирови "Ненужен".
Бях млада и беше ми смешно.
Сега се усещам ненужна, и бога ми,
направо тъга ме лови безнадеждно!
Опитвам със себе си да се шегувам,
и в тъжното винаги търся усмивка,
не се и научих да се преструвам -
загубих се май на живота в отбивките...
Чета тези думи и давам си сметка:
на мен ми се плаче, а в тях сълзи няма!
И нижат се дните като рехава плетка,
аз в нея съм нишка - безцветна и нЯма.
Какво е това настроение тежко?
Усещам се в студ, самота и измама...
Понякога, казват, изпадаме в "дупки"-
а мойто направо прилича на яма!
Обаче напук нещо в мен протестира -
достатъчно, стига, не мрънкай на хората!
Дали зодиакалният мой оптимизъм
е, всъщност, в тъгата ми даже опората?
Не зная, но... нямам протИв да е вярно!
Бих искала обич! Бих искала вяра!
Надеждата, обаче, е нещо коварно -
уви! - знам, че всичко безкрай се повтаря...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Мария Борисова Все права защищены
