9 февр. 2008 г., 14:22

неОБИКНОвена

2.4K 0 27
Нито може да се нарисува.
Нито да се хване в снимка.
Вездесъща Обичта е...

Поискай
в пулса и да се заслушаш...
И тя като сърна, отскубната от примка -
към безкрая
ще започне трепетно да лъкатуши...
Отдалече
ще те наблюдава - с лице сияйно и учудено...
През клоните, до тебе ще долита...

бързото...

и дишане...
Дали,


защото се съмнява тя,
че всъщност туй ще е
една сънувана възвишеност?!

Тя иска
просто

да ти
спести
изпепеляването


от неловкости...
и
катастрофата... на чувствата...

Но как
аз

мога

да спестя

Живота си?!

А толкова щастлив съм вече...
Няма дъжд, захвърлен някъде напусто...
Усещам го...

Валят цветя...

усмивки... Мигове -
на Свобода обречени...


Тя...


Нито може да се нарисува.
Нито в чакана суетност да се зърне...

Обичта е...
Обичта е

неочаквана,

неописуема...
Когато мислиш си,
че си изгубен...

Тя идва - просто
тъй - ОБИК-Но-вена -

с крилете си -
да те прегърне...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кирил Бачев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви -за милите думи............
  • Тя идва - просто
    тъй - ОБИК-Но-вена -

    с крилете си -
    да те прегърне...

    не я изпускай!
  • "Тя идва - просто
    тъй - ОБИК-Но-вена -
    с крилете си -
    да те прегърне..."

    Топла прегръдка си ти

    ПП: Виж си "неопиуема...".
  • "Но как
    аз

    мога

    да спестя

    Живота си?!"

    "Няма дъжд, захвърлен някъде напусто..."

    "Тя идва - просто
    тъй - ОБИК-Но-вена -

    с крилете си -
    да те прегърне..."

    ...Желая ти само Щастие!!!
    Много,много ми хареса този стих!
    Поздрави!


  • Красиво за обичта, нестандартно, браво, Врабчо!!!

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...