9.02.2008 г., 14:22

неОБИКНОвена

2.4K 0 27
Нито може да се нарисува.
Нито да се хване в снимка.
Вездесъща Обичта е...

Поискай
в пулса и да се заслушаш...
И тя като сърна, отскубната от примка -
към безкрая
ще започне трепетно да лъкатуши...
Отдалече
ще те наблюдава - с лице сияйно и учудено...
През клоните, до тебе ще долита...

бързото...

и дишане...
Дали,


защото се съмнява тя,
че всъщност туй ще е
една сънувана възвишеност?!

Тя иска
просто

да ти
спести
изпепеляването


от неловкости...
и
катастрофата... на чувствата...

Но как
аз

мога

да спестя

Живота си?!

А толкова щастлив съм вече...
Няма дъжд, захвърлен някъде напусто...
Усещам го...

Валят цветя...

усмивки... Мигове -
на Свобода обречени...


Тя...


Нито може да се нарисува.
Нито в чакана суетност да се зърне...

Обичта е...
Обичта е

неочаквана,

неописуема...
Когато мислиш си,
че си изгубен...

Тя идва - просто
тъй - ОБИК-Но-вена -

с крилете си -
да те прегърне...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кирил Бачев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви -за милите думи............
  • Тя идва - просто
    тъй - ОБИК-Но-вена -

    с крилете си -
    да те прегърне...

    не я изпускай!
  • "Тя идва - просто
    тъй - ОБИК-Но-вена -
    с крилете си -
    да те прегърне..."

    Топла прегръдка си ти

    ПП: Виж си "неопиуема...".
  • "Но как
    аз

    мога

    да спестя

    Живота си?!"

    "Няма дъжд, захвърлен някъде напусто..."

    "Тя идва - просто
    тъй - ОБИК-Но-вена -

    с крилете си -
    да те прегърне..."

    ...Желая ти само Щастие!!!
    Много,много ми хареса този стих!
    Поздрави!


  • Красиво за обичта, нестандартно, браво, Врабчо!!!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...