неОБИКНОвена
Нито да се хване в снимка.
Вездесъща Обичта е...
Поискай
в пулса и да се заслушаш...
И тя като сърна, отскубната от примка -
към безкрая
ще започне трепетно да лъкатуши...
Отдалече
ще те наблюдава - с лице сияйно и учудено...
През клоните, до тебе ще долита...
бързото...
и дишане...
Дали,
защото се съмнява тя,
че всъщност туй ще е
една сънувана възвишеност?!
Тя иска
просто
да ти
спести
изпепеляването
от неловкости...
и
катастрофата... на чувствата...
Но как
аз
мога
да спестя
Живота си?!
А толкова щастлив съм вече...
Няма дъжд, захвърлен някъде напусто...
Усещам го...
Валят цветя...
усмивки... Мигове -
на Свобода обречени...
Тя...
Нито може да се нарисува.
Нито в чакана суетност да се зърне...
Обичта е...
Обичта е
неочаквана,
неописуема...
Когато мислиш си,
че си изгубен...
Тя идва - просто
тъй - ОБИК-Но-вена -
с крилете си -
да те прегърне...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кирил Бачев Всички права запазени
