Feb 9, 2008, 2:22 PM

неОБИКНОвена

  Poetry » Love
2.4K 0 27
Нито може да се нарисува.
Нито да се хване в снимка.
Вездесъща Обичта е...

Поискай
в пулса и да се заслушаш...
И тя като сърна, отскубната от примка -
към безкрая
ще започне трепетно да лъкатуши...
Отдалече
ще те наблюдава - с лице сияйно и учудено...
През клоните, до тебе ще долита...

бързото...

и дишане...
Дали,


защото се съмнява тя,
че всъщност туй ще е
една сънувана възвишеност?!

Тя иска
просто

да ти
спести
изпепеляването


от неловкости...
и
катастрофата... на чувствата...

Но как
аз

мога

да спестя

Живота си?!

А толкова щастлив съм вече...
Няма дъжд, захвърлен някъде напусто...
Усещам го...

Валят цветя...

усмивки... Мигове -
на Свобода обречени...


Тя...


Нито може да се нарисува.
Нито в чакана суетност да се зърне...

Обичта е...
Обичта е

неочаквана,

неописуема...
Когато мислиш си,
че си изгубен...

Тя идва - просто
тъй - ОБИК-Но-вена -

с крилете си -
да те прегърне...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кирил Бачев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря ви -за милите думи............
  • Тя идва - просто
    тъй - ОБИК-Но-вена -

    с крилете си -
    да те прегърне...

    не я изпускай!
  • "Тя идва - просто
    тъй - ОБИК-Но-вена -
    с крилете си -
    да те прегърне..."

    Топла прегръдка си ти

    ПП: Виж си "неопиуема...".
  • "Но как
    аз

    мога

    да спестя

    Живота си?!"

    "Няма дъжд, захвърлен някъде напусто..."

    "Тя идва - просто
    тъй - ОБИК-Но-вена -

    с крилете си -
    да те прегърне..."

    ...Желая ти само Щастие!!!
    Много,много ми хареса този стих!
    Поздрави!


  • Красиво за обичта, нестандартно, браво, Врабчо!!!

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...