14 янв. 2015 г., 07:52

Необуздано

612 0 0

Приплъзваш нараненото си тяло
по заскрежената земя
и виждаш мислите си като в огледало,
отрязъци от истина и от лъжа.
Копнееш силно за награда,
която грехове ще опрости,
но няма по божествена наслада
щом паднат ти задръжките, нали?
Виелици и бури се изсипват,
в мига във който позволиш
не разума ти да е водещ,
а твоя първи истински фетиш.
Забравяш, че морала съществува,
набързо кипва ти кръвта,
адреналина ти не се шегува,
понася тялото ти във нощта.
И всичко е опасно и развратно,
хем истинско, хем някак непонятно.
Залива те вихрушка от забрани,
които си остават неразбрани…
Това, което позволяваш да се случи,
едва ли някога ще се получи,
ако за миг се спреш и разума попиташ,
дали възможно е да го опиташ.
Затуй граби със пълни шепи,
облечен сякаш в лъскави доспехи,
адреналина ти, докато те държи,
действай, впускай се и не мисли.
Защото само в този миг от вечността
ще сториш всичко онова,
което разума ти забранява,
а душата ти за него прокървява.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Преслава Петкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...