Jan 14, 2015, 7:52 AM

Необуздано

  Poetry » Love
607 0 0

Приплъзваш нараненото си тяло
по заскрежената земя
и виждаш мислите си като в огледало,
отрязъци от истина и от лъжа.
Копнееш силно за награда,
която грехове ще опрости,
но няма по божествена наслада
щом паднат ти задръжките, нали?
Виелици и бури се изсипват,
в мига във който позволиш
не разума ти да е водещ,
а твоя първи истински фетиш.
Забравяш, че морала съществува,
набързо кипва ти кръвта,
адреналина ти не се шегува,
понася тялото ти във нощта.
И всичко е опасно и развратно,
хем истинско, хем някак непонятно.
Залива те вихрушка от забрани,
които си остават неразбрани…
Това, което позволяваш да се случи,
едва ли някога ще се получи,
ако за миг се спреш и разума попиташ,
дали възможно е да го опиташ.
Затуй граби със пълни шепи,
облечен сякаш в лъскави доспехи,
адреналина ти, докато те държи,
действай, впускай се и не мисли.
Защото само в този миг от вечността
ще сториш всичко онова,
което разума ти забранява,
а душата ти за него прокървява.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Преслава Петкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...