Безкрайно небе покрито с тъга.

Безбрежно море покрито с мечта.

Безмълвна душа стои помежду им,

Разперва ръце и полита през тях.

И пада в морето, море от сълзи.

Сълзи изтекли от тъжни очи.

И къпе се в тези прозрачни капки,

Събрали в себе си мъката й.

След време полита тя към небето.

Издига се високо като малка комета.

И плува във тихата нощ към града.

Поглежда от високо, красив е света.

Но спира замиг, отпуска се леко,

Не би стигнала тя много далеко.

И връща се отново в пространството меко,

Простиращо се между морето и небето.