Необяснимо
Безкрайно небе покрито с тъга.
Безбрежно море покрито с мечта.
Безмълвна душа стои помежду им,
Разперва ръце и полита през тях.
И пада в морето, море от сълзи.
Сълзи изтекли от тъжни очи.
И къпе се в тези прозрачни капки,
Събрали в себе си мъката й.
След време полита тя към небето.
Издига се високо като малка комета.
И плува във тихата нощ към града.
Поглежда от високо, красив е света.
Но спира замиг, отпуска се леко,
Не би стигнала тя много далеко.
И връща се отново в пространството меко,
Простиращо се между морето и небето.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Киров Всички права запазени
