13 мая 2007 г., 13:07

НЕОБЯСНИМО

1.4K 0 6

 

 

Пред очите ти вече съм пепел.

Ти – от нежност, нега изтъкан.

Опомни се, вземи ме във шепи.

Ще разпръснеш в душата си блян.

 

Във сърцето ти свещ съм отдавна

и трепери мигът отразен.

В огледалото жива жарава

ти напомня отново за мен.

 

И за устните – сладък балсам,

и за кожата ситна трева.

Днес за тебе единствено знам,

че изгаряш за мойта вода.


12.05.2007год.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Делфи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...