13 мая 2007 г., 13:07

НЕОБЯСНИМО

1.3K 0 6

 

 

Пред очите ти вече съм пепел.

Ти – от нежност, нега изтъкан.

Опомни се, вземи ме във шепи.

Ще разпръснеш в душата си блян.

 

Във сърцето ти свещ съм отдавна

и трепери мигът отразен.

В огледалото жива жарава

ти напомня отново за мен.

 

И за устните – сладък балсам,

и за кожата ситна трева.

Днес за тебе единствено знам,

че изгаряш за мойта вода.


12.05.2007год.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Делфи Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...