Пред очите ти вече съм пепел.
Ти – от нежност, нега изтъкан.
Опомни се, вземи ме във шепи.
Ще разпръснеш в душата си блян.
Във сърцето ти свещ съм отдавна
и трепери мигът отразен.
В огледалото жива жарава
ти напомня отново за мен.
И за устните – сладък балсам,
и за кожата ситна трева.
Днес за тебе единствено знам,
че изгаряш за мойта вода.
© Делфи Всички права запазени