Пред очите ти вече съм пепел.
Ти – от нежност, нега изтъкан.
Опомни се, вземи ме във шепи.
Ще разпръснеш в душата си блян.
Във сърцето ти свещ съм отдавна
и трепери мигът отразен.
В огледалото жива жарава
ти напомня отново за мен.
И за устните – сладък балсам,
и за кожата ситна трева.
Днес за тебе единствено знам,
че изгаряш за мойта вода.
© Делфи All rights reserved.
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
