Пред очите ти вече съм пепел.
Ти – от нежност, нега изтъкан.
Опомни се, вземи ме във шепи.
Ще разпръснеш в душата си блян.
Във сърцето ти свещ съм отдавна
и трепери мигът отразен.
В огледалото жива жарава
ти напомня отново за мен.
И за устните – сладък балсам,
и за кожата ситна трева.
Днес за тебе единствено знам,
че изгаряш за мойта вода.
© Делфи All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
