Нобел40 (Делфи) Нобел40 (Делфи)
26
13 may 2007, 13:07

НЕОБЯСНИМО

  Poesía
1.3K 0 6

 

 

Пред очите ти вече съм пепел.

Ти – от нежност, нега изтъкан.

Опомни се, вземи ме във шепи.

Ще разпръснеш в душата си блян.

 

Във сърцето ти свещ съм отдавна

и трепери мигът отразен.

В огледалото жива жарава

ти напомня отново за мен.

 

И за устните – сладък балсам,

и за кожата ситна трева.

Днес за тебе единствено знам,

че изгаряш за мойта вода.


12.05.2007год.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Делфи Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poesía 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poesía 4K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0