Нобел40 (Делфи) Нобел40 (Делфи)
26
13 may 2007, 13:07

НЕОБЯСНИМО

  Poesía
1.3K 0 6

 

 

Пред очите ти вече съм пепел.

Ти – от нежност, нега изтъкан.

Опомни се, вземи ме във шепи.

Ще разпръснеш в душата си блян.

 

Във сърцето ти свещ съм отдавна

и трепери мигът отразен.

В огледалото жива жарава

ти напомня отново за мен.

 

И за устните – сладък балсам,

и за кожата ситна трева.

Днес за тебе единствено знам,

че изгаряш за мойта вода.


12.05.2007год.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Делфи Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.2K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0