2 дек. 2008 г., 06:39

Необятни светове

813 0 6

 

Необятни светове

 

Има пътища безкрайни, знам,

и спирките, които не познавам,

очакващи да стъпя там

и мòстове, извиращи вулкани

от непокорни върхове.

Знам, необятни светове

са скрити в планини чудати

и скалисти ветрове

разголват къщи дребновати.

Някъде, високо сред звездите,
светът величествен ехти
и песен чужда по вълните
се носят от далечните страни.
Някъде тревите там танцуват
и над земята пуснали са цвят,
дървета дивни се вълнуват,
отрупани със плод богат.

Сгушено кокиче се прозява

в сребърна завивка от памук,

волна птичка в утрото запява...

Знам, някъде светът е по-велик!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Теодора Драгиева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...