Необятни светове
Има пътища безкрайни, знам,
и спирките, които не познавам,
очакващи да стъпя там
и мòстове, извиращи вулкани
от непокорни върхове.
Знам, необятни светове
са скрити в планини чудати
и скалисти ветрове
разголват къщи дребновати.
Някъде, високо сред звездите,
светът величествен ехти
и песен чужда по вълните
се носят от далечните страни.
Някъде тревите там танцуват
и над земята пуснали са цвят,
дървета дивни се вълнуват,
отрупани със плод богат.
Сгушено кокиче се прозява
в сребърна завивка от памук,
волна птичка в утрото запява...
Знам, някъде светът е по-велик!
© Теодора Драгиева Всички права запазени
Поздрави, Теди!