Неочаквана промяна
632
0
0
Празно е в душата ми,
тихо кръвта ми кипи,
плачат мечти уморени,
сърцето ми плахо мълчи.
Предателство те съсипа,
взе си от теб порой сила,
тялото ти в унес потъна,
в очите ти угасна света.
Боли ме да те гледам,
обичам те и това ме разлива
на сълзливи реки по сухата пръст,
приличам на вода от ожаднял изпита.
Не мога да свестя сега без теб
като черна звезда съм сред безброя,
а ти си до мен, но си вече друг -
угаснал пламък, топлина студена.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Ети Крумова Все права защищены
