theironlady (Златина Георгиева)
216 228
1 сент. 2013 г., 22:52

Неон 

  Поэзия » Любовная
1163 1 7

Неон

Отивай си, любов, не се обръщай!

Тръгни си тихо с есенния марш,

със сянката на старата ни къща,

с въздишките на нощния мираж.

 

Под всеки ромски покрив, знам,

те има в зид, в корито, в топло ложе.

Легни до пийналия сатана. Вземи ума му

и страстно го кръсти по божески...

 

Не те познах. Не те видях – тъй мургава

и страстна, справедлива. По лятному

разгърдена и потна, и добра...

При своите се скри  и ме подмина.

 

Душата ми е преорана суха пръст

с намятани листа от клекналия орех

и чужда е за твоята гореща кръв –

за лудия ти нрав и неочакван порив.

 

Ще се завърна в моя тъжен град

да страдам месеците с „р”отровени

до оня хубав май и щъркеловите гнезда,

когато пак ще ме накажеш да си моя...

© Златина Георгиева Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Aquila non captat muscas!Сигурна съм, че ще разбереш какво искам да ти кажа!И аз те харесвам!
  • Ясно...някой си отмъсти. Но когато аз не харесвам, изразявам мнение и се аргументирам. А тук няма аргументи и е подло. Не се впечатлявам от малките души. А себе си харесвам.
  • Страхотно! Прочувствено! Поздрави, Златина!
  • Благодаря, че бръкнахте и вие в моята душевност...
  • Трезвост... и желание за едно пиянство,непостигнато...
    Много ми допадна този стих с неговия скрит драматизъм и суровост!
  • !
  • Сътворила си една тъжна,горестна музика,с която ми бръкна много дълбоко!
Предложения
: ??:??