12 нояб. 2024 г., 11:22

Неонов дъжд

400 1 2

НЕОНОВ ДЪЖД

 

... когато край хотела „Плаза”

нахълтат зимни ветрове,

и кацне гълъб на перваза –

да клъвне с теб трохичка-две,

 

и Варна трайно замирише

на зъл Ханти-Мансийски студ,

във който ти си тъй излишен –

и всеки те брои за луд,

 

вторачен в зимата, се вглеждаш

с невиждащите си очи,

и тръскаш кукувича прежда,

и винцето все тъй горчи,

 

гледачките на боб те спряха

във подлезите призори –

но нито работа, ни стряха,

ни път, ни обич, ни пари,

 

светът захлопнал е кепенци –

продал пшеница, ял овес,

а ти? – под вехтото сетренце

ще гушнеш уличния пес,

 

и травеститът Росиела

ще вдигне смачкани поли...

А от хотелската табела

над теб неонът ще вали.

 

12 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 4, 20 ч.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валери Станков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...