12.11.2024 г., 11:22

Неонов дъжд

396 1 2

НЕОНОВ ДЪЖД

 

... когато край хотела „Плаза”

нахълтат зимни ветрове,

и кацне гълъб на перваза –

да клъвне с теб трохичка-две,

 

и Варна трайно замирише

на зъл Ханти-Мансийски студ,

във който ти си тъй излишен –

и всеки те брои за луд,

 

вторачен в зимата, се вглеждаш

с невиждащите си очи,

и тръскаш кукувича прежда,

и винцето все тъй горчи,

 

гледачките на боб те спряха

във подлезите призори –

но нито работа, ни стряха,

ни път, ни обич, ни пари,

 

светът захлопнал е кепенци –

продал пшеница, ял овес,

а ти? – под вехтото сетренце

ще гушнеш уличния пес,

 

и травеститът Росиела

ще вдигне смачкани поли...

А от хотелската табела

над теб неонът ще вали.

 

12 ноемврий 2024 г.

гр. Варна, 4, 20 ч.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Станков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...