12 авг. 2011 г., 11:31

Неопитомена

1.1K 0 3

Искаш усмивката ми
да носи уюта на дома,
но тя носи само огън.
Огъня на моята душа.

Искаш очите ми
да имат невинността
на дете, ала от тях
само похот лъха.

Искаш косите ми
да са стихнала река,
ала те са бурно море
с много цветове.

Желаеш чертите ми
да са утринна роса,
но те са гореща
лятна нощ.

Искаш да съм ти робиня,
в студения ти затвор да седя,
ала аз съм неопитомена.
Затворена ще умра...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Апокалиптикс А Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...