12.08.2011 г., 11:31

Неопитомена

1.1K 0 3

Искаш усмивката ми
да носи уюта на дома,
но тя носи само огън.
Огъня на моята душа.

Искаш очите ми
да имат невинността
на дете, ала от тях
само похот лъха.

Искаш косите ми
да са стихнала река,
ала те са бурно море
с много цветове.

Желаеш чертите ми
да са утринна роса,
но те са гореща
лятна нощ.

Искаш да съм ти робиня,
в студения ти затвор да седя,
ала аз съм неопитомена.
Затворена ще умра...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Апокалиптикс А Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...