Неопределено
Аз не искам да те чувам,
аз не искам да простя,
аз изгарям и празнувам,
аз предвиждам, аз не спя.
Ти прекрачи ли през себе си
и успя ли да летиш? Да, няма
нужда пред сърцето си да
се лъжеш и кривиш.
Колко струва твоят поглед,
колко струва мойта жар,
Нищо, но ще паднеш
под силата на моя чар.
Аз не съм се борил за
това, което съм дори,
един е плам в сърцето ми
и не спира да гори.
Ще се срещнем ли отново,
ще си кажем ли по дума,
или пак безмълвно
ще разминем себе си?
Вече няма сила, която
да ни събере, в природата
оставаме отделни, както в
наште светове!
аз не искам да простя,
аз изгарям и празнувам,
аз предвиждам, аз не спя.
Ти прекрачи ли през себе си
и успя ли да летиш? Да, няма
нужда пред сърцето си да
се лъжеш и кривиш.
Колко струва твоят поглед,
колко струва мойта жар,
Нищо, но ще паднеш
под силата на моя чар.
Аз не съм се борил за
това, което съм дори,
един е плам в сърцето ми
и не спира да гори.
Ще се срещнем ли отново,
ще си кажем ли по дума,
или пак безмълвно
ще разминем себе си?
Вече няма сила, която
да ни събере, в природата
оставаме отделни, както в
наште светове!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Антон Кънчев Все права защищены
