20 окт. 2018 г., 22:46

Неотлъчно

378 0 0

НЕОТЛЪЧНО

 

Още в полусън след смъртта си,
в бледото ми нямо съществуване,
те видях, коленичил в скръбта си
от нашето тайнствено сбогуване.

 

Бе притиснал ръка на челото ми.
С другата държеше сърцето си.
Над нас стоеше божеството ни
със син ореол около лицето си.

 

То ми каза с усмивка, че съм жива,
че имам още дни за светли мечти,
но едно идва, друго си отива,
в бъдещия път няма да си ти.

 

С болка в сърцето те отпратих.
Сън ли бе, или лоша действителност.
Една твоя сълза в душата си скрих.
Тя не бе от паметта ми измисленост.

 

И очите ти черни тогава видях. -
Образът ми в тах бе отпечатан.
Потънала в него, аз всичко бях -
жажда и безнадеждно очакване.

 

От години не зная къде си,
дали духът ми броди в очите ти,
но аз те нося още в сърцето си
и неотлъчно си бил в мечтите ми...

 

20 10 2015

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Надежда Борисова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...