4 дек. 2024 г., 14:16

(Неозаглавено)

291 0 0

Как да те спечеля?

Как да те направя мой?

Влюбвам се във тебе, за беля.

А жените около теб- колко ли са те на брой?

Знам, че съм специална. Специален си и ти.

Но не знам как да те спечеля, уви.

Как да превърна сънищата си в реалност?

Мислите и чувствата имат ли си давност?

Ако да- до кога е срокът им на годност?

Не се издържа вече, казвам ти.

Всеки ден съм с теб, но никога не сме сами.

Разболявам се по теб, а диагнозата е ясна.

Имам нужда от много вино с много лед,

за да лекувам раната си прясна.

До кога ще продължаваме така,

до кога ще се преструваме?

До кога ще се срещаме единствено в съня

и "отдалеч" ще се любуваме?

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Станислава Павлова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....