25 февр. 2015 г., 23:45

Неподходящ момент

1K 0 0

„Неподходящ момент“



Срещнах момиче прекрасно,

на външен вид - омайва,

по характер - отчайва,

но не бе ли именно това,

 което търсех толкова време?


Първите дни минаха лесно,

беше безинтересно,

но се чувствах чудесно.


С времето започнах да се сближавам,

но дали това бе, което заслужавам?

Даваше ми надежда,

но я отнемаше многобройно пъти,

изричайки само по дума или две,

обмисляйки ги по седмица или две.


Когато разбрах, че нещата стават сериозни,

ние бяхме претенциозни.

На инат или от срам,

не успях на време да се абстрахирам

от това, което изпитвам.


Питаше ме всяка вечер ти,

за коя проронвам аз сълзи.

Отговорът ми бе неясен,

защото се страхувах какво изпитваш ТИ.


Сега, когато всичко вече ни е ясно,

аз съм сам, а ти не си.

Чакам, плача и искам да те забравя,

но как да го направя,

когато ти си момичето на моите мечти.


Изпуснахме моментът, но

дали ще има друг такъв?

Казваш, че винаги се връщат?

Но как да го направя, когато мисля само за теб,

а ти си в прегръдките на някой друг.


Питаха ме: „Какво виждам в теб?“,

отговорът беше лесен - „ВСИЧКО“.

Моментът може би е неподходящ,

но как да дочакам до перфектния,

когато ти не си до мен?


Нямах те,

но ми липсваш!




Древни мъдреци твърдят, че любов, която не разплаква очите, не е истинска.







Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Емануел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...