7 окт. 2010 г., 09:25

Неподвластни на мисълта

803 0 0



НЕПОДВЛАСТНИ НА МИСЪЛТА



Изгревът е толкова далече,
колкото далече си си ти.
А сякаш толкова е близо...
На очакване вечерно ме обрече,
нещо странно помежду ни се роди.

На такава мисъл аз не бях подвластна.
Не бях подвластна, но преди.
За ново чувство аз пораснах,
нова трепет в мен се настани.

И мисълта ми с изгрева се буди
и поглъща жадно тези тези цветове.
Аз знам, че това е пълна лудост,
но от нея има нужда моето сърце.

И поглеждам някъде високо...
По нежното синьо изпращам ти
мисли -
извисени, чисти, непорочни...
Като опора в тях намирам смисъл.

И през океана аз прелитам,
величествен, недосегаем и красив!
Сърцето ми сред него се скита,
докосвайки го с очи,
съм щастлива.

И тази гледка в дълбочина
на синьо
носи ми приятно вдъхновение.
Не оставяй музата ми да изстине!
Светът достатъчно студен е!



11.09.09 г.
на M.F.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© З. Райкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....