Oct 7, 2010, 9:25 AM

Неподвластни на мисълта

  Poetry
806 0 0



НЕПОДВЛАСТНИ НА МИСЪЛТА



Изгревът е толкова далече,
колкото далече си си ти.
А сякаш толкова е близо...
На очакване вечерно ме обрече,
нещо странно помежду ни се роди.

На такава мисъл аз не бях подвластна.
Не бях подвластна, но преди.
За ново чувство аз пораснах,
нова трепет в мен се настани.

И мисълта ми с изгрева се буди
и поглъща жадно тези тези цветове.
Аз знам, че това е пълна лудост,
но от нея има нужда моето сърце.

И поглеждам някъде високо...
По нежното синьо изпращам ти
мисли -
извисени, чисти, непорочни...
Като опора в тях намирам смисъл.

И през океана аз прелитам,
величествен, недосегаем и красив!
Сърцето ми сред него се скита,
докосвайки го с очи,
съм щастлива.

И тази гледка в дълбочина
на синьо
носи ми приятно вдъхновение.
Не оставяй музата ми да изстине!
Светът достатъчно студен е!



11.09.09 г.
на M.F.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© З. Райкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...