14 сент. 2007 г., 18:42

Непоникнало зрънце 

  Поэзия
5.0 (2)
697 0 4
Топли пръски
от кръвта на Слънцето,
болезнено се впиват,
с парене, в плътта
и съхне от горещини
в душата зрънцето,
преди да е поникнало
в лоното на любовта.
**************************
Нощем страстно
в лунна хладина,
полуживо от лъчисти ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Стоянова Все права защищены

Предложения
  • Уже двадцать первый век, где разумный человек, я искал его везде, но не встретились нигде. Вошёл в б...
  • Народов много, одна держава, любовь к другому вот это слава, но облак темный от далеко взялся, и зав...
  • Ждала, сидела, поседела, вся извелась, раскоровела, по принцу своему ревела - подолы платья - на пла...

Ещё произведения »