Непоникнало зрънце
Топли пръски
от кръвта на Слънцето,
болезнено се впиват,
с парене, в плътта
и съхне от горещини
в душата зрънцето,
преди да е поникнало
в лоното на любовта.
**************************
Нощем страстно
в лунна хладина,
полуживо от лъчисти
слънчеви коси,
се къпе в ярка
звездна тишина,
жадуващо за капчестите
утринни роси.
**************************
Откъснат рано
жълтолистен слъчоглед,
свел глава
в очите на забравата,
всяко зрънце си убил -
от всеки ред,
посадено в мен,
както в дъбравата.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Елица Стоянова Todos los derechos reservados
