25 окт. 2009 г., 05:55

Непоносимо мълчание

969 0 1

Докога ще жадувам да чуя гласа ти...

Забравих го.

Припомни ми звука му.

Кога беше,

когато за последно ме извика по име...

Разстоянието не те оправдава.

Желание да имаш,

можеш да ме навестиш.

Само със стихове не става...

искам с моята обич да те нагостя.

Хайде де, кажи ми една от красивите ти думи.

Не можеш?!

Ще се престоря, че съм прочела ненаписаното.

Да ме видиш...

нима вечно ще отлагаш...

Знаем, тогава няма да мълчиш.

На писма и смс-и всякакви можеш да ги съчиниш...        

                                                                        ` Евелина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Далеч от поезията, много далеч

Выбор редактора

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...