25 окт. 2009 г., 05:55

Непоносимо мълчание

963 0 1

Докога ще жадувам да чуя гласа ти...

Забравих го.

Припомни ми звука му.

Кога беше,

когато за последно ме извика по име...

Разстоянието не те оправдава.

Желание да имаш,

можеш да ме навестиш.

Само със стихове не става...

искам с моята обич да те нагостя.

Хайде де, кажи ми една от красивите ти думи.

Не можеш?!

Ще се престоря, че съм прочела ненаписаното.

Да ме видиш...

нима вечно ще отлагаш...

Знаем, тогава няма да мълчиш.

На писма и смс-и всякакви можеш да ги съчиниш...        

                                                                        ` Евелина

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Евита Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Далеч от поезията, много далеч

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...