fitipalti (Евита)
64

Oct 25, 2009, 5:55 AM

Непоносимо мълчание

Poetry » Other

966 0 1

Докога ще жадувам да чуя гласа ти...

Забравих го.

Припомни ми звука му.

Кога беше,

когато за последно ме извика по име...

Разстоянието не те оправдава.

Желание да имаш,

можеш да ме навестиш.

Само със стихове не става...

искам с моята обич да те нагостя.

Хайде де, кажи ми една от красивите ти думи.

Не можеш?!

Ще се престоря, че съм прочела ненаписаното.

Да ме видиш...

нима вечно ще отлагаш...

Знаем, тогава няма да мълчиш.

На писма и смс-и всякакви можеш да ги съчиниш...

` Евелина

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Nikta (Нихта)

Далеч от поезията, много далеч

2009-10-25T14:32:05+02:00

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poetry 4.2K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poetry 5.9K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0