25.10.2009 г., 5:55

Непоносимо мълчание

960 0 1

Докога ще жадувам да чуя гласа ти...

Забравих го.

Припомни ми звука му.

Кога беше,

когато за последно ме извика по име...

Разстоянието не те оправдава.

Желание да имаш,

можеш да ме навестиш.

Само със стихове не става...

искам с моята обич да те нагостя.

Хайде де, кажи ми една от красивите ти думи.

Не можеш?!

Ще се престоря, че съм прочела ненаписаното.

Да ме видиш...

нима вечно ще отлагаш...

Знаем, тогава няма да мълчиш.

На писма и смс-и всякакви можеш да ги съчиниш...        

                                                                        ` Евелина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Далеч от поезията, много далеч

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...