25.10.2009 г., 5:55

Непоносимо мълчание

965 0 1

Докога ще жадувам да чуя гласа ти...

Забравих го.

Припомни ми звука му.

Кога беше,

когато за последно ме извика по име...

Разстоянието не те оправдава.

Желание да имаш,

можеш да ме навестиш.

Само със стихове не става...

искам с моята обич да те нагостя.

Хайде де, кажи ми една от красивите ти думи.

Не можеш?!

Ще се престоря, че съм прочела ненаписаното.

Да ме видиш...

нима вечно ще отлагаш...

Знаем, тогава няма да мълчиш.

На писма и смс-и всякакви можеш да ги съчиниш...        

                                                                        ` Евелина

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евита Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Далеч от поезията, много далеч

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...