Брат, логиката женска за мен е непонятна.
Мъжът след нея тича, от него бяга тя.
Той тръгва си от нея – тя вика го обратно.
Той стих ѝ посвещава, купува ѝ цветя,
но тя не се усмихва, тъга лежи в очите.
Когато отминава студен и резервиран
кокетно го ласкае. Приятелките пита
харесват ли го, после през сълзи се нервира.
Ту тиха е, ту дива, ту мила, ту жестока.
Когато слънце грее във сълзи се залива,
а весело подскача, танцува без посока
когато дъжд се лее. Спокойна, търпелива ...