Barona38 (Ивайло Терзийски)
348 6640
28 февр. 2012 г., 14:27

Непосилна жажда 

  Поэзия » Любовная
919 0 17
                                                          ... ще ограбя с оръжие градската банка...
                                                                                                          Ивайло Диманов

 

Някой ден ще се вслушам в сърцето ти, моя любима,
ще ограбя най-алчната банка и с тези пари
ще прекрачим отвъд тази толкова тягостна зима,
под чиито лавини безсмъртниче обич гори...

 

Накъде да вървим? Бих отсякъл на глас: Антарктида.
Тъй и тъй с онзи климат суров съм навикнал поне:
щом присвиваше с дни тънки устни от гняв и обида
ветровете иглуто ни сякаш вършаха с коне.

 

Би могло и край Нил да плетем кошници от тръстики,
докато в транс изпаднала горда шаманка прозре,
че по ум и по чар ти засенчваш съвсем Нефертити,
а на мен фараонският жезъл ми пасва добре.

 

Ако вис ни потрябва, ще стигнем с криле Джомолунгма,
без да искам да зная кой Бог и защо ни прокле:
тази наша любов бе в началото звездна и стръмна,
а сега е тъй равна - от смерч окосено поле.

 

Ще ни викнат земите на инките, най-вероятно -
ще ги будим по изгрев с пети, а когато смрачи,
нека друг да раздухва жарта на съкровище златно,
а пък аз ще пригалвам опалите в твойте очи.

 

Но веднъж, щом заситя във теб непосилната жажда
да познаеш света - ту неискрен, ту адски добър,
ще си тръгнеш от мен, че човекът самотен се ражда
и живее в самотност, дори по-ужасна от смърт...

© Ивайло Терзийски Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Оставяш без думи..Стархотно е!
  • !!!
  • „Човек се ражда сам и сам умира” -
    бе казал някой мъдро. Да се знае.
    Ала Душата в безната се взира
    и вечно чака Любовта. До края.
    ПОЗДРАВЛЕНИЯ, Ив!
  • Благодаря ви:

    galina999 (Галина Иванова)
    silvina84 (Силвия
    ria (Гергана Иванова)
    линасветлана (Лина Светлана)
    radenko (Радко Стоянов
  • Не засищай жаждата й. Така си осигуряваш вграждането на душата й в сянката си до края. Знам го от личен опит.
    Малко си ми разточителен с толкова куплети.
    Интересно как би изглеждал стихът ако го започнеш отзад напред?
  • Многопластов стих-Браво и Благодаря:

    имагинерен звън на обещание
    остава си човек с едно "нима?!"
    мечтаейки за личен свят без рани
    понякога се пита: "що е самота"
    понякога си отговаря...
  • Животът и любовта са дадени на човека, за да ги изживее докрай. А на самотата и смъртта трябва да гледаме като на необходимо и неизбежно състояние на преход.
    Поздрав за хубавия стих!
  • Влагодаря ви:

    Izumrudkata (Катя )
    nininini (Нина Иванова)
    voda (Елица Ангелова)
    ekstasis (МихаилЦветански -Огнян Пожаров-)
    fervor (ЕЛИНА ПЕНЧЕВА
    Ilis (Алина Стоянова)
    pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
    rozza (Радка Миндова)
    danda (Даниела )
    rajsun (Райчо Русев)
  • Поздравления,Ив!
    С най- добри пожелания за нови творчески успехи!
  • Безкрайни са превъплъщенията на великото чувство Любов в твоята Поезия, ИВАЙЛО!
    Винаги нов и непредвидим, сякаш си преминал през всички завои на този необхватен лабиринт, преплел и най-тънките нюанси на интимната близост.
    Да, понякога е непосилна – извисена над физичеслите и духовните възможности на обикновения човек.
    И може би именно тогава си отива, като оставя след себе си убийствена самота.

    Благодарщ за споделената изповед, Поете!
  • Красив поетичен размах и истинна поанта!
    Поздравления, Иво!!!
  • Силен стих!Браво Иво!
  • Да,жезълът ти пасва!
  • "...че човекът в самотност се ражда
    и живее в самотност, дори по ужасна от смърт..."!!!!!!!!
    Ех, Поете, какви истини проплакват в прекрасните ти стихове!
    Поздравления, Ив!
  • Харесва ми.
  • Хубав стих, Бароне! Поражда усмивка, а финалът те хваща за гърлото. Браво!
  • !
Предложения
: ??:??