Непостижимата Жена

3 июл. 2023 г., 09:19

Поэзия » Любовная

182 1 2

НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА

... в красивите трептежи на плътта, когато мисълта ми нейде чезне,

най-светлите безумия чета и дишам! – алпинист, надвесен в бездни,

душа протегнал, дърпам своя дъх, а ти под мен си все така енигма! –

красива си! – по-истинска от връх, до който нивга няма да достигна,

непостижима утринна Жена! – несвестен в Слово, в сънища те вая,

най-святото ми снопче светлина по черните ми друмища в Безкрая,

такъв не се познавам отпреди, и ничком в мен мъжът ти коленичи –

навярно Господ тъй ми отреди? – да те възнасям в песните си птичи,

та, кой съм аз? – две шепички любов, събрани във несръчната ми рима.

Бъди! – во нине и вовек веков! – все тъй далечна – и непостижима.

Валери_Станков (Валери Станков)

2023-07-03T11:45:35+03:00

Да, Валюшке, Жените сте Светлината на света. Най-великото творение на Бога, това е Жената.
yotovava (Валентина Йотова)

2023-07-03T09:21:17+03:00

най-святото ми снопче светлина по черните ми друмища в Безкрая,

Неподражаем!