Непостижимата Жена
НЕПОСТИЖИМАТА ЖЕНА
... в красивите трептежи на плътта, когато мисълта ми нейде чезне,
най-светлите безумия чета и дишам! – алпинист, надвесен в бездни,
душа протегнал, дърпам своя дъх, а ти под мен си все така енигма! –
красива си! – по-истинска от връх, до който нивга няма да достигна,
непостижима утринна Жена! – несвестен в Слово, в сънища те вая,
най-святото ми снопче светлина по черните ми друмища в Безкрая,
такъв не се познавам отпреди, и ничком в мен мъжът ти коленичи –
навярно Господ тъй ми отреди? – да те възнасям в песните си птичи,
та, кой съм аз? – две шепички любов, събрани във несръчната ми рима.
Бъди! – во нине и вовек веков! – все тъй далечна – и непостижима.
© Валери Станков All rights reserved.
